Днес искам на нашаря този свят,
с цветя да скрия гробовете пресни
и стихове в очите да валят,
не тихо - на пороища. Отвесно.
Че болката човешка натежа -
везните на сърцето са безгрешни.
Под камък дълго злобата лежа,
а днес щурците плачат - безутешно.
Днес искам да съм лястовичи път -
превързващ на небето синевата.
А нощем щом душите прокървят,
да търся пак разковниче в тревата. ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up