Feb 13, 2009, 10:53 AM
Днес пясък съм, а птица бях...
Отде се взехте всички вие,
копнежи, блянове, мечти?
Не виждате ли, че съдбата ми е
невежа, злобна и руши
по пътя де каквото срещне,
без капка жал, с един замах,
след нея всичко свежо вехне -
днес пясък съм, а птица бях.
Затуй кръжете там, където
ще срещнете такъв синхрон,
в чиято красота човекът
да вкуси радостния плод!
Останала без блянове и без мечти,
душата моя умъртвена спи.
копнежи, блянове, мечти?
Не виждате ли, че съдбата ми е
невежа, злобна и руши
по пътя де каквото срещне,
без капка жал, с един замах,
след нея всичко свежо вехне -
днес пясък съм, а птица бях.
Затуй кръжете там, където
ще срещнете такъв синхрон,
в чиято красота човекът
да вкуси радостния плод!
Останала без блянове и без мечти,
душата моя умъртвена спи.
© Росица Петрова All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
-
Браво, Роси!!!
-
Благодаря ви за прочита и коментарите!
-
Не се отчайвай.
Ще изгрее слънце
и ти отново ще летиш! -
не вярвам да спи - кратка почивка
-
Докосваш ме. И някак си умирам.
Господи,
това ли
е
синхрон?...
Поздрави, Росица! -
Нееееее, не е мъртва душата ти, само иска малко да си почине!
Птица си Роси, разпери криле! -
Ще се пробуди душата ти, но не се отказвай от мечтите, те я карат да живее, а съдбата знай ще се промени и пак ще бъдеш птица!
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
Радвам се,че си тук!