Дали защото дълго с теб вървяхме
напред-назад по стръмните пътеки,
вода от девет кладенци наляхме
във бурето, та дни да има леки,
как времето ни смутно го разклати,
че тя дори за миене не става!
Но имало главата ни да пати –
измием ли очите – засърбява.
Дочува се от митингите вопъл:
„Оставка! Долу!” – въпреки невинен,
а ножът сляп забит е чак до кокал,
и вместо кръв – потича сокът винен, ...