pastirkanaswetulki (Мария Панайотова)
892 17210
Aug 21, 2020, 5:13 PM  

Дневникът на един млад беладжия - 12 

  Poetry » For kids
982 8 21

Тук е моят чичо, но не влизат вътре.

За какво говорят? Трудно мен ме свърта.

Друг път баба кани всеки от вратата.

Уж гостоприемна, казват, е жената.

А сега държи го вън и го разпитва.

Сутришни шамари май че ще опитам.

Баба Койна идва, пита: - Чедо мило,

ти от кой във тъмното тука си се скрило?

- Чичо Ваньо вън е. Искал да помогне!

- Тъй ли? Че чудесно! Той дали ще смогне

да поправи банята, да я боядиса! -

и отпред излиза пред човека слисан.

- Митето ми каза тука че си, Ванко!

Може би, помощнико, още ти е ранко,

но ще ни съдействаш ли банята да стегнем?

Днес, ако не можеш, няма да побегне

работата, сине. Ти когато кажеш!

Я, ела със мене да ти я покажа! 

Баба Койна хваща госта за ръката

и го води в двора. Браво на жената!

Мери мълчаливо вътре се прибира.

Два шамара чакам тя да ми сервира,

но ме изненадва нейното държание.

- Хайде, че си гладен! - с нотка състрадание

казва и попара нова ми залива.

- Тази е изстинала, Мите, не я бива!

Мисля, че разминах се с караница днеска.

Всъщност, има много време до нощеска!

Млечната попара бързичко привършвам.

Мисия започнах, но е недовършена.

Бавят се! Какво ли с тази баня стана?

Всичките усилия мои отзарана

може би напразни са и са неуспеши.

Я, да видя лично всичко, че е спешно!

На вратата сблъсквам се аз със мойта Мери.

(От къде усмивката своя тя намери?)

Двамата отиваме в сивата пристройка.

С Вежен по следите ни - любопитна тройка

ставаме. Насреща идва чичо Ваньо.

- Ще я стегнем, Мери, банята ще стане!

Първо ще шпакловам, че стените лющат се.

После - боядисваме с цвят по твоя усет.

- Нека да е в жълто или в светло синьо.

Майсторът я прави преди пет години.

Баба е усмихната, цялата сияе.

И на мен сърцето ми радостно играе!

- Ето, и Митачето може да помага! 

Много е послушен и е симпатяга! -

чичо Ваньо гушва ме и ми се усмихва.

Аз, щастлив в прегръдката негова, притихвам.

- И кога ще почваме? - пита баба Койна.

По очите виждам аз колко е доволна.

- Още днеска, стрино! Стълба ще ми трябва.

- Имам, имам, сине! Сложих я тъдява... -

тя със поглед стълбата иска да открие.

- Качвай се в колата, Мери! Нека ние

тримата боята първо избереме.

Идваш ли, Митаче, хайде, няма време!

Мятам се послушен. Те отпред са двама.

По-голям щастливец, знай, от мене няма!

 

* * *

 

Купихме боята. Ще е в нежно синьо.

Взехме разредител, четки, ламарина,

че улук на покрива е изгнил с годините.

- Щом ще ремонтираме, няма да подминем

другите подробности. Старичка е къщата,

но ремонт направим ли, младостта и връщаме! -

чичо Ваньо мислите свои с нас споделя.

- Нямаме сладкарница ние на "Неделя",

но градчето слави се с цех "Домашни сладки".

Искате ли? - Искам! - отговарям кратко,

да не би да каже Мери, че не иска.

Радостта в гърдите си с две ръце притискам!

Спираме. Две масички с нов чадър отгоре

чакат си клиентите. Цехът е отворен!

- Сладолед ли, торта ли? Избери си, Мите!

Мери, да поседнем ли тука до липите?

Те са прецъфтели, като нашта младост,

но и днес денят ми с теб е пълен с радост!

Баба му отвръща с поглед развълнуван.

Време ли е вече той да я целуне?

 

Следва:...

© Мария Панайотова All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Еха! 😍 Мило, сладко, усмихна ме, както винаги! Радвам се безкрайно много, че тази творба я има тук, Мария, да знаеш! Вълнувам се всеки път, докато си чета порцията усмивка от историята с Митето — ухилено е детето в мен през цялото време. Благодаря ти! 😊
  • Нека усмивката не слиза от лицето ти, Силви! Признавам си, че и мен правиш щастлива!
  • Ремонтът преди сватбата е задължителен 😊. Романтиката е дори в цвета на боята. Тъкмо ще има време да се опознаят и естествено да се прецени работоспособността на чичо Ваньо, че живота да не е само романтика 😁. Усмихна ме до уши, Мари!
  • Радвам се, че намираш защо да се спреш при моите детски беладжийски истории, Ели! Много ти благодаря за коментара!💕🌹
  • Хубавата мила история продължава! Много ми допада! Поздравления, Мария!
  • Днес си се посветила на моя Митак!
    Много ти благодаря, Наденце!😃🌹
  • Домиля ми!
  • Ники, не пропускаш! Благодарна съм ти за нестихващия интерес!😃
  • Чудесна поредица Мери!
    Чета с интерес и ми е забавно!
    Поздрави!
  • Благодаря за интереса към тази стихотворна история, Генек!😃
  • Хубаво.
  • Дано и денят ти е усмихнат, Деа! Благодаря ти!💕
  • Усмивка от мен за Митачето!
  • Умникът ви поздравява и ви благодари, с надежда, че ще проследите на какво е способен един млад беладжия, който е решен да премахне прозвището, дадено му от баба.!🤣💕
  • Романтика и ремонт леле как са се съвместили... Да му се доремонтира на човек.
    Браво на детето цял тактик излезе.
  • А, и това ли го има? Грундиране, казваш. Няма да се пиша на специалист. Ще му подшушна аз на чичо Ваньо да прочете и да не се изложи.🤣
  • Ще следя колегата, как се справя 😊
    Да не забрави да грундира 😋
    Поздравявам те 😊
  • И аз го видях, докато пишех! Радвам се, че съм успяла да предам неговото вълнение и, че си тук, Светулче!🤣💕
  • Виждам го как сияе😄
  • Те са по-старички като мене и изчакват, не са научени да бързат! Но, ако е писано да се случи, ще стане! И на мен ми се иска да вярвам, Краси! Благодаря ти, че надзърташ за нещо ново в страничката ми!
  • Време е
Random works
: ??:??