Чичо ме пренася на ръце в кревата.
Дълго е жадувала за това душата.
И макар да мисля, че голям съм вече,
чувствам, че съм още малкото човече,
дето търси обич, нежност и закрила.
- Дай да го завия с нещо, Мери мила! -
чувам във просъница и не ща да свършва
сладката измислица като клон прекършен.
Баба ми прегръща той през раменете.
Скришом аз ги гледам, но не ме винете.
Мери пази с дядо снимка пожълтяла.
Много стара снимка. И не е видяла ...