Влизаме във вкъщи. Мама ни посреща.
Парват ме по бузките две сълзи горещи.
- Хайде, мили мои, от кога ви чакам!
Паркинга пред блока гледам, с чехли тракам,
тичайки от кухнята вънка на балкона.
- Ето ни, пристигнахме, дъще, по-спокойно! -
Мери почва мама да успокоява,
но видях, че също тя се просълзява.
Чичо Ваньо вече е свалил багажа,
но къде да сложи чака да му кажат.
Мама му посочва място в коридора.
Гледам как усмихват се скъпите ми хора, ...