Дневникът на един млад беладжия - 8
Буден съм, но още май не ми се става.
Мисля си урок че Мери заслужава.
Не да отмъщавам, но пък все вини ме.
Бил съм беладжия! Нямам ли си име?
Чувам лай на куче. Вежен ли ме вика?
Някой вън копае рано със мотика.
Искам да помогна аз на баба Койна.
Помагач да има тя ще е доволна.
Бързо се обличам, мия си лицето.
- Я, кажи на баба, как ми спа момчето? -
гушва ме със нежност благата старица.
- Сутрин чувам, бабо, тук да пеят птици.
- Радвай им се, сине, че в града къде ти
птиченце ще чуеш. Само самолети.
- Да, над нас прелитат и са гръмогласни.
- Селото обичаш, вече ми е ясно! -
тя ми се усмихва и реда довършва.
- Искаш ли кочани? Я да ти накърша!
Тръгвам аз след нея до плета комшийски.
Малко са високи. (Или аз съм нисък!)
Млечните мамули тя в престилка пуска
- Митеeee, лельо Койне, хайде на закуска! -
Мери се провиква бодро от вратата.
Кекс ни е изпекла. С дупка по средата.
- Искаш ли и мляко? - баба се подмазва.
По-добре да каже: Няма да наказвам
внучето, че много, много го обичам!
(Някаква измислица мозъкът ли срича?)
Може би очаква отговор въпроса.
Мери купа с мляко топличко ми носи.
- Прясно е, от днес е, преди час доено!
(Ето, съжалява тя, че вчера с мене
бе несправедлива и дори наказа.)
- Искаш ли и кекса с мед да си намажеш?
. . .
Хапнах си доволно, не като във вкъщи.
Мама вечно бърза, често е намръщена,
автобуси гони, вечер закъснява...
Поданик самотен в детска съм държава.
Докато тъгувам тъй и разсъждавам,
зрелите кочани в тенджера поставя
баба Койна, печката включила от рано.
- Млечни са и бързо, Митенце, ще станат!
Аз навън излизам. Яренцето блее.
Криввам към обора. Плаче или смее
се това мъниче? Нищо не разбирам.
Но шише със мляко в ъгъла намирам
и в устата бързо биберона слагам.
То че е доволно с вас се обзалагам!
Гълта, премижава, спира за мъничко,
после продължава сладката душичка.
- Митенцееее, къде си? - Мери се провиква.
Няма да и казвам. Тя без мен да свиква!
Мога ли да бъда хванат за полата?
Аз пораснах вече, смеят се децата.
Скривам се в сеното тихо и си трая.
Тази моя баба, още ли не знае,
че не мога вързан все да съм за нея!
Искам аз свободен, сам да си живея!
Моето бунтарство сякаш ме приспива.
А сеното дъхав аромат разлива
и очи затворил, дишам със наслада.
После ли? Заспал съм. Като за награда.
И като сънувам баба че ме търси...
Чувам: Где си, Мите? Стряскам се в съня си.
От косата Мери сламките ми маха.
- Знаеш ли, заслужи, сине, пак пердаха,
но нали си в двора, днес ще те пожаля.
Всичките комшии вече са разбрали,
че от час издирвам внука непослушен.
Страшен си немирник! Идеш ми до гуша!
Нищо не разбирам. Чудя се, защото
спал съм тихо, кротко, сгушен във сеното,
а излиза пак че бил съм беладжия.
На глава излезеш ли с баба ми Мария,
чудо ще е, казвам ти, при това голямо!
Ярето е чуло мислите ми само
и след мене тръгва то да ме изпрати.
- Съжалявам, Мите, с мен че си изпати!
© Мария Панайотова All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
Здравей, Зиги!❣️ Извини ме, че съм пропуснала вчера да отговоря на милия ти коментар! Всеки ден ти си четеш нова история, а аз си търся коментара от теб като гориво за вдъхновението.😃 Желая ти усмихната сряда и летеж на душата!🍀
-
Ех, отново ме усмихна Митето! 😊 Прекрасна история, дори да не се чувствам супер весел, зачета ли, и усмивката се лепва на лицето ми! Аз съм си запазил всичко в “За по-късно” за да си имам за всеки ден, за порция усмивка и топлина! Ама невинен е Митето, абсолютен сладур... Браво, Мария! Радвам се много като чета тази поредица. 😍🌻🍀🌼
-
Днес успя да прочетеш половината дневник на моя малък герой. Много ти благодаря за отделеното време, миличка!💕 И за твоята подкрепа!💕🌹💞
-
С теб, Митето и някоя беличка, кекса стихотворен хапвам - до трохичка.
-
И аз до скоро ползвах моята. Дълго време ми върши добра работа. А Митето вече е разбрал колко голяма е разликата от градската баба и от това да си имаш такава на село. Душите им са други - широки, добри, не притеснени от нищо и толкова обичливи, с една всеотдайност, която е забележителна по своята същност! Изобщо - чудни баби! ❤️
Благодаря, че пак си ми дошла на гости, Иржи! Зарадва ме!🤗 -
Някои нямат и една баба, а Митко- две! Щастливец! А тая тенджера, дето прави "дупката в средата на кекса" още я имам....Просто инвентар.Но всички тия, дребна наглед, преживявания, описваш обаятелно не само за децата, Мария...
-
Рени, твоят коментар направо ме зашемети, а очите ми се насълзиха.
.. Ще го използвам за чудесна писта към следващото приключение на Митето! 🌈 ☀️ 🌈 Сърдечно ти благодаря за посятото злато в сърцето ми!
Прегръщам те с много обич и умиление, миличка!🤗 ❤️🤗 -
Мило съкровище, ясно е като бял ден какви чувства таи сърцето ти и колко любов е побрало! Аз друго искам да ти кажа...
употребата на детайлите и внушението чрез тях е пилотажът на майсторите в поезията, а ти го владееш магьоснически!
"Кекс ни е изпекла. С дупка по средата."
Само мога да си завиждам, че се докосвам до поетичния свят и душата ти! -
Който е опитал от този мирис, знае и помни!🤗 Лично аз не съм спала в сеното, но това усещане със сигурност се предава и по наследствена линия.
Много се радвам, че си тук, Цветенце! 🌹
Изпращам ти прегръдка! ❤️ -
Мари, прочетох с голям интерес! Много ми хареса тази част от дневника на Митето! Отново ме върна към спомени от приказното детство 💝 Сладко се спинка в сеното 😊
-
Образът на твоята баба Мария е по-привлекателен от този на моята героиня, Доче. Радвам се, че си отделила време на стихотворните истории, а ако са ти се сторили интересни, ще намериш време да ги проследиш. Благодаря ти, мила! ❤️
-
"На глава излезеш ли с баба ми Мария,
чудо ще е, казвам ти, при това голямо!"
Всяка втора баба казва се Мария
и кат всички други истинска фурия.
Милва като фея, кат магьосник шета,
внучето щом сгафи строго го съветва...
Имам да наваксвам -
Щом общественият ни съд решава така, значи наистина е невинен Митака! Благодаря ти за интереса и защитата, Жоро!🍀
-
Невинен е 😜
Поздравявам те. -
" Разказвачката на детски истории" -
ех че чудесно прозвище си ми избрал, Ничка!🍀 Благодаря ти за коментара, който ми дава амбицията да продължа!🌻 -
Браво Мери!
Разкачвачката на детски истории, с думи взети от феите на светулките и луната!
Чудесна и забавна история отново!👨👵👿👅👀👣 -
Сигурно това прозвище му е дала баба Мери, но и аз съм готова да се застъпя за Митето, защото детето до сега не е направило и една истинска беля.
Благодаря ти, Марианка!🌻🍀🌻 -
Краси, приятно ми стана на душичката от думите ти! Благодаря, че следиш историите на Митето с интерес! ❤️
-
! Така ме усмихна широко, Мария! Стана ми жал за Митето - вярно е, че има нужда от свобода детето. Я да вземе да свърши някоя беля като хората, тогава ще я питам Мери Благодаря ти за хубавата, забавна и много талантливо написана поредица, с която продължаваш да поддържаш интереса ми!
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
