Пак недоспал съм. Будувах до късно.
Мислех. И чувствах се като откъснат
есенен лист, полетял към земята.
Радост ли, смут ли вилнее в душата,
отговор търся, но нямам представа.
Ивето сякаш се отдалечава,
място на Таня във мен да отстъпи.
Скачам, че трябваше и да се къпя,
а пък закуска ме чака във кухнята.
Понички снощи направи ми вкусни
мама, че днес е на работа рано.
Дрехите - в коша. И бутам с коляно ...