Колко ли пъти аз лентата връщах?
Всичко разхазах на Таня, а вкъщи
мама изтръпнала разказа слушаше.
- Леле, Митаче! - и някаква суша
сякаш мореше я - трудно преглъщаше.
Светли сълзи от лицето си бършеше,
а във очите ѝ ужас таеше се.
- Ти осъзна ли, че страшничко беше? -
връща ме мама отново към случката.
Мери и тя се гордее, че внукът ѝ
вече в геройство едно отличи се.
- Знам, че безстрашен си, Мите, личи си! ...