Дневникът на (НЕ!)беладжията - 28
Всички в квартала ни вече узнали са.
Трябва към Таня да тръгвам, а бавя се
и осъзнавам, че още смутен съм.
Днес на училище първият ден ще е
след репортажа за мен във неделя.
Тази известност аз как се споделя
още не знам, но усещам я тежка.
- Стига вълнения, Митенце! Грешка
е да се чувстваш така! - казва Мери.
Имам на думите нейни доверие,
но притеснен съм си още от малък.
Хапвам набързичко няколко залъка
и след минути съм вече при Таня.
- Класната пита за теб. Отзарана
тя позвъни ми, да се информира.
- Искам спокойствие вече! - нервиран,
аз като клечка кибритена паля.
Избликът мой от лицето ѝ сваля
бързо усмивката. Чувствам вината си.
- Хайде да тръгваме! Дай ми ръката си! -
сигурност искам отново да влея.
Хващам я аз и да дишам не смея,
че ще изхвръкне вълшебното чудо.
Таня, от нова усмивка събудена,
гушва през кръста момчето чудаче.
Бързаме после. Отворил разкрача
аз съм, а тя ме догонва задъхана.
Но, уловили мига, ний се пъхаме
в стаята заедно с преподавателя.
Спира жуженето той с разказвателен
тон - преподава урок по история.
Час по машинно чертане и втория,
а пък за третия класната влиза.
Аз съм се сгушил в яката на ризата
и зад момчето пред мене се крия.
- Искам на всички ви днес да разкрия
случка, която геройство наричам -
почва жената. Уплашен надничам
аз зад главата на съученика.
Тя продължава: - Пред вас ще извикам
Митко Василев до мен да застане.
Ставам и погледи в мен приковани
виждам отправени с лека почуда.
Чувствам се, сякаш сега съм събуден
и ми се губят на класната думите,
но пък усещам, че тя ме целува
и учениците вдигат гълчава.
- Ти за геройството си получаваш
осигурена почивка тридневна!
Сякаш просветва душата ми гневна
и любопитство надига се в нея.
Кой награждава ме, още не смея
аз да попитам, но тя продължава:
- Тази почивка ти осигуряват
двамата свръх благодарни родители.
Ти на синчето им стана спасител
и от идеята съм възхитена!
Тя е с отворена дата, платена,
времето ти да избираш удобно.
И е за двама! Оферта - чаровна!
Слушам невярващ и мисля за мама.
С мен ще поискам да дойде, че двама
ний на почивка едва ли сме били.
Имаме снимки отдавнашни, мили,
още с баща ми от плажа на Равда.
След злополуката (има ли правда?!)
всичко красиво без татко приключи.
Сякаш усмивката нейна заключи
тази трагедия и натовари я.
- Ти определяш местото в България
сам, на което решил си да идеш! -
класната казва. - Ще можеш да видиш
кътчето, лично от тебе избрано!
Нещо остана ли ти неразбрано?
Аз съм объркан, какво ли да кажа.
Радвам се много, но за да покажа
своята радост, да скачам ли трябва?
Даже с реакции някак забавени
чувствам се аз часове след наградата.
Казвам на майка си за изненадата
по телефона. А щом се прибирам
аз от очите искрящи разбирам
колко усмивки посял съм у мама.
- Митенце, здрав да си, миличък, само -
стига ми, рожбо, да бъда щастлива!
Но със геройството ти горделива
мен ме направи. И съм благодарна!
Горд и баща ти е, сине, навярно!
Следва:......
© Мария Панайотова All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
Когато сърцето прелива и очите му отговарят - като скачени съдове са!
-
Наляха ми се очите...
-
Роси, много стоплящ е и твоят коментар!💖 Благодаря ти, скъпа!😃 Митето е от децата, на които обичта извайва характерите, той попива всяка капка от нея, а после е готов да я даде и на другите.🌹
-
Колко трогателно и мило. Това Мите, как първо мисли за майка си, да отиде с нея на подарената почивка. Много е стоплящо!
-
Чудех се дали на делтапланер да го кача или да му подарят скок с бънджи, но това е малко извън характера му, макар че, спасявайки детето, Митето е надскочил себе си.
Винаги намираш добри думи за написаното от мен, благодаря ти, Светличка!💕 -
Толкова е стоплящо да оценят саможертвата ти, чудесно си го описала, Мария! ❤
-
Ако все пак искам да се издаде в книга тази втора част от поредицата, ще трябва да помисля за нейното финализиране. А така не ми се ще и на мен да свършва " Дневника...", Миленка и Мини!💖🤗
-
Добро и благородно момче е Митето, Мария! Радвам Ви се и на двамата, и чакам новите ви приключения
-
Така е, Мария, лично аз съм вече негов фен! Бих желала да не свършва тази прекрасна поредица!
-
Прекрасно е, ако наистина съм успяла да създам привързаност към героя си у читателя!😃 Митето расте с обичта на всички ви тук, Миночка!💖 Радва ме, че го приемате вече като живо и истинско момче!🌹
-
Хем герой, хем стеснителен, това Мите ми създава много хубаво настроение, Мария! Май съм се превързала много към него! Как да не го хареса човек!
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
