Jan 28, 2024, 9:25 AM

Дните 

  Poetry » Phylosophy, Other
790 13 39
Понякога денят ме тегли –
в прозореца валят дървета –
и обещава всичко негово
от мен да бъде възприето.
Тогава тялото ми тръпне
в предчувствие да се разтворя,
в живота страстен да се къпя,
и да се слея с всички хора.
Понякога денят ме пази
да не нахълтвам в него сляпо,
макар че вихърът ме блазни
аз знам – не е попътен вятър. ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Антоанета Иванова All rights reserved.

Random works
: ??:??