Понякога денят ме тегли –
в прозореца валят дървета –
и обещава всичко негово
от мен да бъде възприето.
Тогава тялото ми тръпне
в предчувствие да се разтворя,
в живота страстен да се къпя,
и да се слея с всички хора.
Понякога денят ме пази
да не нахълтвам в него сляпо,
макар че вихърът ме блазни
аз знам – не е попътен вятър. ...