Nov 4, 2023, 6:33 PM  

До Баща ми 

  Poetry
454 3 8
Татко беше пораснал до горния ръб на тревите,
а пък аз се смалявам – в стремежа да стигна до корена.
Есента ли отъпка браздите със златни копита?
А на мен ми се искаше само това – да говорим.
Аз пребродих без него света, в който той не поскита.
И какво е оттук да си тръгнеш на двайсет години –
там, където студени са нощем дори и звездите
и не шушнат брезите напролет, южнякът щом мине?
Той така е копнял да ми върже кордела в косите,
да се гоним в градинката с белите мраморни плочки.
Но смъртта безкомпромисно точно отмерват стрелките
и не дават дори и секунда – в аванс и отсрочка. ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Валентина Йотова All rights reserved.

Random works
: ??:??