Аз обичам реално и дръзко,
нямам време да сричам безкрая.
Лудва залезът в огнени пръски –
аз по него нощта ти гадая.
Но не мога да чакам до някога,
искам тук и сега да съм жива.
Виж, животът пулсиращо бяга,
а страхът ни мечтите убива.
Често лудо препускам за никъде,
щом реша, че света ще обърна.
А боли от пропуснати мигове,
с тях тъгата в очите покълва, ...