Аз исках да бъда момче без тревоги.
Светът е брутален и зная това –
притискам момента, а спомени гонят
художествен порив да бъда звезда.
Изплаках морета и дишах печално.
Дочаках живота и срутих вертеп…
Отворих вратата на нова реалност,
която без знак ме беляза – поет.
Страхът е преграда, товара понесох
по склонове стръмни, догоних мечта.
Денят е награда, отроних и смесих
добро и пощада до сляпа сълза. ...