Jan 4, 2019, 8:50 AM  

До дъното на душата 

  Poetry
966 5 5

До дъното, в душата моя стигнах,

до дъното дълбах безспирно аз.

От толкова обръгване притихнах

и раните превърнаха се в страст.

 

Обръщах го с хастара му – живота,

поемах нежност, радост и мечти.

Намирах, тук – надежда, там – охота,

във проходите – екот на лъжи.

 

Застигах завист, злоба и печал

и учех се как в мен да не попиват.

До дъното се спуснах полуцял,

горчилката във чашите изпивах.

 

Сега съм в "кота нула" и стоя,

душата има своите предели.

Кажете как ще мога да се спра,

разровя ли – отдолу дупки цели.

 

Нима съдбата отреди това –

аз целият съм вече на решето.

И всяка, даже мъничка сълза,

облива до удавяне сърцето!

© Данаил Таков All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??