Nov 27, 2010, 7:45 PM

До една непозната 

  Poetry » Love
614 0 6

До една непозната

 

Не те познавам! Да! Не те познавам!
Но чувствам, че душите ни са близки
и мога аз спокойно да признавам
без страх сега - смутените си мисли.

Не ме познаваш! Не! Не ме познаваш!
Но чуваш сякаш всички мои думи,
през болката в душата ми минаваш
и после пак долиташ във съня ми.

Не те познавам! Вярно! И не бива!
Съдбата своите карти е раздала,
във друг живот навярно ще те видя,
превърната от стих във птица бяла.

Не ме познаваш! Някога - навярно
ще спре до теб познатото ни време,
ще се усмихне нежно - благодарно
и спомени ще ти даде... от мене…


 

© Чавдар All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??