Очаквах, че срещам невзрачно момиче,

изпълнено с мъка, печал…

Не щеш ли обаче, когато те зърнах…

видях не психарка, а елф…

Усетих от теб как струи добротата,

как пръскаш надежди навред…

Как твоята мила, невинна усмивка…

стопява стомана и лед…

Сред приказки времето бързо отмина

минаваха час подир час…

Не исках да тръгваш, прегърнах те силно…

и трудно те пуснах сама…

Когато потегли ти нейде далече

в магичната твоя гора…

почувствах, че в мене остави магия…
и сила вълшебна ми вля….