Очаквах, че срещам невзрачно момиче,
изпълнено с мъка, печал…
Не щеш ли обаче, когато те зърнах…
видях не психарка, а елф…
Усетих от теб как струи добротата,
как пръскаш надежди навред…
Как твоята мила, невинна усмивка…
стопява стомана и лед…
Сред приказки времето бързо отмина
минаваха час подир час…
Не исках да тръгваш, прегърнах те силно…
и трудно те пуснах сама… ...