Jul 3, 2009, 4:58 PM
До козирката на тавана
Някой пие бира със водка.
Аз я смесвам със самота.
Даже от нея замезвам, вместо сельодка
и запълвам не коремната, а душевната празнота.
Тя, душата ми, често, като хастар се обръща
и се вижда конецът й бял.
Горката, доста неща е преглъщала,
но не и гледката на вътрешен двор опустял,
в който крачат само сенки от спомени
и е от бездомните кучета препикан,
даже на бурените лечебните корени
сушат се на опиянения ми таван.
Аз я смесвам със самота.
Даже от нея замезвам, вместо сельодка
и запълвам не коремната, а душевната празнота.
Тя, душата ми, често, като хастар се обръща
и се вижда конецът й бял.
Горката, доста неща е преглъщала,
но не и гледката на вътрешен двор опустял,
в който крачат само сенки от спомени
и е от бездомните кучета препикан,
даже на бурените лечебните корени
сушат се на опиянения ми таван.
© Милко Христов All rights reserved.
Random works
-
-
To observe is to perceive, to unveil those who deceive. The see the demons within and without, to di...
-
Why am I a stone Yet to be inscribed Thrown with other stones Victims of their pride...
-
Do you know what is like to be just a dust on the lonely shelf, with all these pictures left on it; ...
© 2003-2025, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
