Аз скитах по друмите пусти
на малкото китно градче...
бях тъжен и спомени търсих...
за своето болно сърце...
Тогава... далече пред мене...
те зърнах как крачеш напред...
затичах се бързо към тебе...
а ти ми отвърна: „Здравей”...
Случайно ли бе? Аз не зная...
но в тоя ден мрачен, студен...
ти стопли сърцето ми болно...
и радост безкрайна вля в мен... ...