Океанът на живота накъде ме носи?
Ту в ями подводни ме набутва,
ту люшка ме на гребена на някоя вълна,
а после чука ме в скали подводни
и тежки рани нанася на моята душа...
А, аз бряг си търсех –
бряг, на който да мога да се подслоня...
Утеха трябва ми – тъй уморена съм...
Дали отново съм сама?
Намерих те след дълго лутане.
Намерих те, за да те изгубя пак...
Не си отивай! Остани до мене! ...