Когато предозирал съм с горчилките
и ляга мрак в тъгата на пиано,
Аз сипвам зной в душата на бутилката,
а музите са луди и пияни.
Когато натежава отчаяние,
защото някой пак си заминава,
събират вик от хиляди мълчания
обречените на забрава.
Аз чувам нощем шепота на виното
сред паузите на ридаещ вятър.
И сричаше си зимата в комините
измислици за циганското лято. ...