Jul 12, 2016, 8:00 AM

До моя ангел 

  Poetry
770 0 0
Не те видях, прости..
Не-вярата в свойто тежко було ме зави.
Не те чух дори когато плачеше,
дори и забравен, пак ме влачеше.
Тогава по пътя земен,
ти, ангеле верен,
ти си бил тоя, който вървял е,
ти си бил оня, който не спрял е.
Прости моята грешка,
аз просто човек съм, оплетен
в своята паяжина човешка
и своя капан мимолетен. ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Любомира Дичева All rights reserved.

Random works
: ??:??