Говорим ние за нашето второ „аз”.
За тези, които мълчаливо
ни следват в житейския ни път.
Подават ни ръка, когато паднем.
Превръщат в празник всеки ден!
Посрещат ни с обич в очите,
целуват с нежен поглед нашите души!
Те тих, спокоен пристан са, където
и болката, и радостта, и любовта
са все за нас и нашите мечти.
До нас човекът ли?
Говорим ние за нашето второ „аз”. ...