Не е той Ерос в миг на страст безумна,
но стихвам щом го зърна – сладък блян...
От топли длани в звездна вечер сгрян,
как буди в мен една тъга бездумна...
И как дивѝ ме тази кроткост лунна...
Не искам цяла вечност този свян,
когато в мен е с нежност бяла взрян...
До него как желая с плам да лумна...
Люлее сенки с листи таз дъбрава,
немее с мен и тръпне, чака знак...
Но няма нищо – само мисъл страдна...
И страдам... бавно чезна в зла забрава... ...