За него ли пееш, кажи ми, щурче,
в разгара на моята есен?
Защо ли така този глас ме влече,
попивайки толкова лесно?
Но пътят към него – измамно е къс,
в задънена улица бяга.
Рисува нощта с цвят мастиленогъст
предчувствия са̀мо за тягост.
Смущаваш, щурче, тишината покой,
за малко и тя ще заплаче.
Виж, облаци тичат в небето безброй,
тъгата им меси погача. ...