До поискване
Разнищен спомен
възкръсна от мъртвите.
Прокуждан с години.
И тровен по малко...
По-тежък от всички
разпятия в църквите.
По-страшен от грях.
И жив... като болка.
Взриви тишината му,
дълго мълчана.
Одраска очите
със остри сълзи.
Разкъса отляво
закърпена рана.
(Възел да скриеш?
Все ще личи!).
А той... не потръпна.
По мъжки суров.
Трепереха мислите.
Само наум.
Прегъна във плик
своя смачкан живот.
Пропълзя самота.
И се впи. Като чума.
21.10.09 г.
© Гергана Шутева All rights reserved.