Потопен в езерото, дълбокото,
виждах сенките там, сред дърветата,
и без дори да съм онзи - пророкът,
припознах в тях очите ти,
светещи.
От тях заслепен, сред градините с праскови,
аз изплувах, докосващ листата им,
над които дъждът силно тряскаше,
и откъснах една... самотата си.
Сам откъснах я, сякаш бе прежда,
сякаш мостра е - едничка истина,
но бях погален от някой със нежност, ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up