Прерасна любовта ми във обичане
(понякога боли да те прегръщам),
а ти събличаш чувства, сякаш късно е,
комфортно пак във тях да се почувстваш.
И ето, че изстинаха стените
(студеното отдавна ме преследваше),
какво пък - ще се сгуша в теб измислено,
ще си представя, че ме искаш.
И ще рисувам ласки в мойто въображение,
по устните целувки ще усещам
и в сянката на твойто отражение,
аз бавно, бавно ще изчезвам. ...