Приседнала съм рано, от зарана
(петел преди още да е пропял),
В градината стоя, досами герана
(като мен отдавна пресъхнАл).
Във глава ми спомени минават
(тромави, като че товарен влак)
Като минават чак ме зачервяват,
то беше младост, то беше... ах.
Не че тогава съм била в грях...
Залюби ме момък, снажен мъж.
И аз го любих, ала срам и страх,
хабери не му дадох ни веднъж. ...