Намигна ми лятото, махна с ръка,
целуна ме нежно и каза – До скоро!
Довиждане лято! До нова луна!
До слънце и морски простори!
Ще пазя в сърцето си всяко перце
от гълъби – облаци бели,
приспивната песен на тъжно щурче,
вълните, съня ми отнели.
Ще скътам в очите си всеки нюанс
на твоето златно и синьо.
Довиждане лято! До нов резонанс!
Със обич – една раковина!