От разчупената черупка на залеза
се излюпи безкрайна далечност,
като цвете от суша покварено
заизгнива притихваща вечност,
на стъпки в нищото хлопащи,
от отиваща си жалка неизбежност,
а заключено ехо в тропота
закънтя в ума ми зловещо.
Затворих очи и заслушах,
за да чуя сбогуване, нежност,
но акустиката на далечното
поглъщаше остатъците от човешкото. ...