И днес поглеждаш календара,
как бързо дните пак отлитат.
И в спомен се превръща радостта,
а спомените бавно се отмиват.
Замисляш се "щастлив съм бил",
изричаш думи за изминалото време.
И сякаш истината преоткрил,
обратно спомените искаш да си вземеш.
Опитваш с думи, жаден да ги възкресиш.
Уви, напразен повик проехтява.
Щом миналото вече спи,
защо умът ти още се надява? ...