Той се влага докрай – до ръба на смеха
и по същия ръб се прибира.
И претърсва душата си с хъс и замах -
до троха, до лула и до бира.
А когато нощта затанцува едва,
този мъж заговаря вселени.
Тя вселената, всъщност, е само една.
А мъжът е единствено неин.
Под небето със цвят белезникав кобалт
този мъж свири втора цигулка.
Ала не през нощта, ала не през нощта!
Нощем диша, макар тихомълком. ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up