Не знаеш ли – така се влиза в ада:
с червените криле на раменете;
с изострените нокти, безпощадно
на темето ти впити; с огън, вплетен
в косите ти на плитка, невидяла
от раждането още костен гребен.
Нима не знаеш – с думите пропадаш
в геена, но и там ще те преследва
страхът. А сам си си виновен –
посял си вятър и ще жънеш бури.
Със оправданията си поддържаш огъня.
Доброто вдън земята се потулва ...