Простете, момчета, до тука ви бях,
че продължа ли със вас, вече ще е грях.
Човекът до мен не го заслужава -
обещах, че от Бог ще му бъда награда.
Не искам със съмнения да го съсипвам,
по-добре честно да му се усмихвам.
Истински щастлив да бъде, ми се иска
и нежно, с голяма любов да ме притиска.
Нека да знае, че съм негова само,
смело да предлага мъжкото си рамо.
Нека уверено напред да поглежда,
да вървим заедно с вяра и надежда. ...