До утре има страшно много време.
До утре ще остана още чиста.
До утре мога твоя ум да взема
или със сто мечти да те поискам.
И тази нощ за малко ще е моя,
а утре силен вятър ще ме търси.
В среднощен огън ще съм лунно-твоя.
Ще се промъквам в твоя сън на пръсти.
До утре. След това ще бъде лудост...
Светът задъхан всичко ще отрича.
В зениците на чаканото чудо
една жена в страстта си ще се врича,
И ще направи мост към всяко вчера.
От две трапчинки шепа смях да плисне.
А после сто причини ще намери
надеждата отново да разлисти.
© Йорданка Господинова All rights reserved.