Доближаваме се,
преминавайки бавно през представите си,
без да се страхуваме от неволните си прояви,
надничайки през Мистиката на времето,
а тя е като ехо от дълбините на чувственото
и се съхранява в самозатворените ни пространства,
като ни държи на висота пред погледите на другите
и ни въздига с някакъв вид изкуство.
Ние сме две измислени същества,
намерили телата си положени в облаците,
в белите облаци и няма нищо по-безтегловно
от тези наши измислени облаци, ...