Добре дошла! О, празник за ръцете,
изпълнила със щастие душата ми!
Насмете счупеното от сърцето
и смъртно сряза мойта самота.
Ти веч' си тук. На дъх, без разстояние.
Сега разбирам колко бе изкуствено -
доскоро вдишвал мъчните страдания,
на нечии напълно заблудени чувства...
Добре дошла! О, слушаха стените,
тъй свикнали да чуват тишината.
И хората, и птиците дори се питаха,
дали поета вместо с книга, е с жена... ...