И отново е май.
Ще разлисти небето,
а липите ще вдигнат зелени очи.
Боже, синьото дай ни, отдавна отнето,
слънчев дъх да поемем след мрачните дни.
Май е малко дете - има много капризи,
но смехът му е птица с пъстри, нежни пера.
Нека носи нощта звездно везани ризи
и изпълни душите на щурци песента.
Нека топло отдъхне от скрежинките здрача,
за да седне спокойно, намерил подслон.
Да запретнат брашняни ръкави погачи ...