Добре дошъл на моя гроб,
след толкова години пак се срещаме.
Тук тежката, студена пръст е моят роб,
отново в нашите спомените се връщаме.
Но спри! Недей да ровиш в пръстта,
а просто тихо поплачи,
недей го милва, мой е кръста,
стани и тихо си тръгни.
Добре дошъл до моя гроб,
не исках да те имам толкоз рано.
Сега пръстта на двама ни е роб,
завинаги ще си до мойто рамо! ...