Октомври е, ухание на печени кестени,
с окъпани улици, пъстри килими,
забързани хора в шлифери есенни,
зад чадърите погледи необозрими.
Оголелите вейки свенливо припяват.
Вятърът свири с пиринчен тромпет.
Листата в позлата се тъжно прощават,
с танц изящен и красив пирует.
Октомври е, пред прага на белоснежната зима,
някак е вял и някак тъжи.
Стига в сърцата жарава да има,
нека е бяло и нека вали…