Oct 23, 2024, 12:12 PM

Добре ми е така 

  Poetry » Phylosophy
161 1 2

Добре си ми е там, сред нафталина,
сред книгите ми. Тиха и добра.
И няколко столетия да минат,
рода човешки как да разбера?

 

Добре си ми е с музиката само.
В света ви нямам място може би.
Надича иззад крехкото ми рамо
една луна и тихичко скърби,

 

а за какво? Добре съм, да, добре съм.
На сова заприличала... почти.
И не дръжа съвсем да се харесам,
на този свят – останал без мечти.

 

А чувствата, душата ми взривили,
ще светят в стих. Дано го изрека.
Аз обич съм – останала без сили...
Добре ми е, добре ми е така...

 

 

 

© Надежда Ангелова All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??