Пак пристигаш на пръсти, любов,
и разлистваш зелените утрини.
В светлината на изгрева нов,
в още росните, сънни минути,
на синигери звънкият глас,
пее псалми за вечното раждане
на онази искрица у нас -
и живителна глътка, и жажда.
Ти си вечното чудо, любов -
изпитание, дързост, награда...
Разкажи ми, така, на ухо -
векове, как си толкова млада!? ...