Гледам всички снимки

и спомням си за миналите дни.

Как весело с   приятели

сме играли на различни игри.

Времето отлетя и ние пораснахме,

станахме зрели хора.

Но приятели добри си останахме,

един във друг намираме упора.

На всяка среща ние се радвахме

и разделяхме се за кратко с усмивки.

Но вече всеки завинаги пое

своето щастие някъде да си гради.

Как искам да се върнат детските години,

да се смееме шумно.

Да тичаме из цветните градини,

да си играеме задружно.

Как искам да крещим във коридора,

да ядосваме учителя,

да не мислим за последствия,

да се забавляваме на воля.