Потропва гларус по стъклото,
върти главица любопитно,
защо ли още съм в леглото -
подскача със крачета ситно.
Нахално слънцето поглежда
в очите ми сънливи,
в огледало сякаш се оглежда -
гали ги с лъчи игриви.
Усмихва ми се закачливо,
а гларусът и той ми трака:
"Стани, момиченце сънливо,
че хубав ден навън те чака!" ...