Добротата и огря го като пламьк
и душата му поиска да не мрази,
а само светло да се смее тя от радост,
свалила най-накрая вехти си дрипи
и облечена вьв празнична премяна,
сред хората блестеше сьс ефекност,
говоря за душата му, която стана
от мрачна, вяла - пьлна сьс сьрдечност.
Да, приказно изглежда, знам, вьв края,
но това понякога се случва,
сгрешилият човек се осьзнава
и по пьтя си поема на обратно.