И все тъй мислиш и мечтаеш,
а дните готвят ти провал.
Познатата отдавна стая
е твоят океански сал.
В среднощ обесеното време
виси от голия таван.
Самотен погледът поема
беззвучни светлини. Раздран
от хилядите голи клони
бучи планински вятър вън.
Луната спуска се по склона --
усмихва се на твоя сън. ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up