Mar 6, 2006, 12:15 PM

Добруджа 

  Poetry
1343 0 9
Добруджа
Като жертвена жажда - жареща.
Като мъка, която мълчи,
тая равна земя ме изпраща
и ме среща с зелени очи.
И узрява в очите ми житото,
и изгрява над житото ден.
Бяло слънце - пшеничена пита.
Равен път в синева устремен.
Боси стъпки по пътя, хукнали.
И жътвари с горещи ръце.
И бразди. И порои, рукнали. ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Венцислава Симеонова All rights reserved.

Random works
: ??:??