Знак остави шпагата на Зоро,
призрак таен и обичан стожер.
Мое време литна, надобрува ли се?
Тук в несрета някой се отчайва.
Там във бъдното някой те очаква.
Крехко, непокарало си, зрънце.
В тази свята нощ покълна!
Ангел бял си, на теб и мен донасяш
със любов звездата Витлеемска!
Ех, с ридания съдбовни,
как звънят тъжовно...
Не унивай, попразнувай, ...