Събуждам се сутрин,

синевата е толкова жива.

Усещам деня толкова фин,

а не като ината тетива.

Толкова грижи имам,

ама и така добре времето пилея.

След толкова мечти умирам,

но пак се раждам, живея и се смея.

И наближават отзад облаци черни.

Гарвани, гларуси в хоро ми се канят.

Не биха очаквали, че ще бъдат сломени,

време е да проумеят, че не могат да ме спрат!

Не е нужно да си най-добрият!

Крайностите често са опасни!

Бъди просто благодарният, отговорният и вярващият

и дните ще бъдат леки и прекрасни!